Уникално! През 70-те години на 20 век трънчани са работили по създаването на музей, който да събере историята на трънско, а 31 макета от нея се съхраняват в Държавен архив-Перник – СНИМКИ
Комитет за изграждане на музей в град Трън, чийто архивен фонд е регистриран с № 1021 в Държавен архив – Перник съдържа 16 архивни единици, между които учредителния протокол и протоколи от събрания на комитета за периода 1971 
– 1975 година, отчетни доклади по дейността, както и част от събраните експонати. Между тях са документи – бележници с трънски поговорки и умотворения, народни песни, записвани в периода 1920 – 1930 година, бележки за фамилии и родове, 31 макета на исторически сгради, манастири, църкви и светилища в трънско и други, съобщиха експертите от Държавен архив – Перник за читателите на Zapadno.com.
На 17 май, 1971 година в Дома на техниката в София, улица „Раковски“ № 108 се учредява Инициативен комитет за изграждане на музей в Трън. Комитетът е в състав – председател Станко Сотиров, секретар Първан Байкушев, касиер Георги Перилов и членове – Борис Цветков и Цветко Григоров и 11-членен актив – Денчо Знеполски, Климент Карадимчев, Любомир Ахтаров, Арсо Рашев, Димитър Петричев и други. Първоначално целта е заинтересоване на обществеността за изграждане на музейна сбирка в Трън и намиране на подходяща сграда за помещаването му. Избират се уредници за отдели „Археология“ и „Етнография“ – доктор Радослав Тодоров и за отдел „Съпротива“ Арсо Рашев. Решението е да се организират срещи всяка първа сряда на месеца в Деловия клуб на същия адрес.
На 31 март, 1972 година в Софийски университет се свиква събрание, на което присъстват около 200 души, което се ръководи от професор Саздо Иванов. Доктор Радослав Тодоров изнася доклад за миналото на трънско, за археологическите и културни паметници на територията му. Комитетът се попълва с нови членове – Йордан Николов, доктор Николай Илиев и архитект Христо Танчев, съобщават още от Държавния архив в Перник.
Успоредно с комитета в София се изгражда и комитет към читалище „Христо Смирненски“ в Трън. Двата комитета конкретизират дейността си в основни задачи: издирване на помещение за сбирката; строеж на паметник на Радивоя Изворски и на трънски строители, изготвяне на портрет на доктор Стамен Григоров – откривател на бактерията на подквасването през 1905 година и така нататък.
Документите и макетите постъпват в Държавен архив – Перник през 1975 година. Информацията от протоколите сочи, че първоначалната идея е да се изработят около 80 броя макети на обекти и културно-исторически паметници в трънско, но поради смъртта на доктор Радослав Тодоров остават наполовина по-малко. Идеята е те да са едни от първите експонати в новосъздадената музейна сбирка към читалище „Христо Смирненски“ в Трън. Макетите са изработвани по снимки и описания, събрани и заснети от доктор Николай Илиев – член на комитета и пресъздават следните обекти:
църквите „Св. Димитър“ в село Ярловци от 1830 година; „Св. Николай“ в село Рани луг“, построена върху стари руини през 1750 година; „Св. Пророк Илия“ в село Слишовци от 1868 година; „Св. Йоан Предтеча“ в село Радово от 1852 година; „Св. Димитър“ в село Врабча, построена върху стари римски основи; „Св. Николай“ в село Главановци от 1861 година; „Св. Апостол и Павел“ в село Извор от 1885 година; местността „Шили камък“ със старата пещерна църква-параклис „Св. Петка“ в село Зелениград; манастира „Св. Богородица“ в село Реяновци; Али-Беговата кула в Трън от 1778 година; вятърната мелница в село Врабча на Христо Марков; килийното училище в с. Бераинци от 1778 година; манастирът „Св. Архангел Михаил“ в Трън от XIV-XV век; старият турски конак в Трън; първата аптека в къщата на Султанка Ахтарова от Трън; килийното училище на поп Никола Тошкин, заедно с църквата „Св. Петка“ в Трън и друди.
Разгледайте снимки на част от макетите и записки свързани с идеята за създаване на музей в Трън:
