Днес се навършват 140 години от избухването на Шопското въстание (Трънско въстание), обхванало районите на Западните български покрайнини
На 30 декември 1877 година избухва Шопското въстание (Трънско въстание), известно още като Знеполско-Краищенското въстание, с ръководител капитан Симо Соколов. Същия ден завършва прехвърлянето на Западния отряд през Стара планина.
Симо Соколов е известен деец на Сръбското и Българското национално освободително движение. Има воеенен чин капитан от Сръбската и Българската армия. През 1877 година, в село Врабча, Трънско, капитан Симо Соколов обявява Шопското (Трънското) въстание, обхванало районите на Западните български покрайнини. Това е част от национално- освободителното движение на българите, съвпаднало с Руско-турската освободителна война (1877-1878 година).
В село Трекляно е поставена паметна плоча на капитан Симо Соколов. След падането на Плевен, на 2 декември 1877 година, Сърбия обявява война на Турция. Нейните войски завземат Ниш, Пирот, Враня, Лесковац, Прокупле, Куршумлия. След като сърбите превземат Пирот, Соколов се отправя към Трън, за да вдигне въстание. С капитан Соколов, който е офицер от Сръбската армия, се движат и няколко черногорци. Пристигат в града на 19 декември. Към края на декември 1877 година въстаниците освобождават района на Брезник – Трън – Кюстендил. Четата е с около 1 000 бойци. Въстаниците са слабо въоръжени, преди всичко с хладно оръжие, пише в свободната онлайн енциклопедия Уикипедия.
Соколов се отправя за Кюстендил. Заедно с Тако Пеев и Ильо войвода води сражения с османските части, докато накрая градът е освободен с помощта на пристигналите руски отряди. Тако Пеев действа и в района на Враня, Гиго Масаловички – в Радомир, а Иван Грънчаров – към Босилеград. Неговите чети разгромяват турски отряд в района на Сурдулица. Действа и след примирието на 3 март 1878 година и стига до Крива паланка. Впоследствие районът на Западна България от февруари 1878 до юли 1879 година е окупиран от сръбски военни части като част от така наречения Временно руско управление. В региона през този период се развихря сръбската пропаганда. Самият Соколов е противоречива личност. По време на Сръбско-турската война през 1876 година като сръбски офицер се обявява за „стар сърбин” а четата му – за „старосръбска”. Това води до скарването му с Ильо Марков и Христо Македонски, които със своите хора се отделят от него и му отказват всякакво сътрудничество. По този повод Ильо Марков иска след Освобождението Соколов да не бъде признат за поборник, тъй като е служил на сърбите. Соколов се установява в София и става офицер от Българската армия.
И по време на празниците четете още интересни, любопитни и полезни новини от общините Брезник и Трън първо на страниците на Zapadno.com.
