Скалният параклис в Трън, който носи името на светицата Петка, е бил предпочитано място за кръщенета

Празникът Петковден е известен сред тръчани и като Пейчин дън. “В Трън старинното наименование на тази дата, 14 октомври, е Пейчин дън, на трънски диалект.”, разказа пред репортер на Zapadno.com местният историк Кирил Марков.

През 90-те години на миналия век Петковден е приет като официален празник на град Трън. Градът е известен с историите за пребиваването на светицата Петка в пещера, която се намира на някогашния градски център, а днес попада в квартал “Баринци”. Вярва се, че светицата е закрилница на Трън и поради тази причината 14 октомври е избран за празник на града. Трънчани наричат Петковден с наименованието Пейчин дън, тъй като навремето в района било разпространено името Пейо. “Пейчин дън е едно умалително на самата дата. Старият Петковден не е бил на тази дата, по друг календар е било всичко. Григоранският и Юлианският календар имат разлика от 14 дни, ако не се лъжа. Ние бяхме деца, когато празникът си се честваше по стария календар, даже и Коледа, която се правеше на 6 януари.”, разказа Кирил Марков.

Интересна подробност, което се помни от по-възрастните трънчани е, че до няколко години след 9-ти септември 1944 година официалният празник на Трън се е чествал на Архангеловден (8 ноември в наши дни) и се провеждал на манастира “Свети Архангел Михаил” край града. “Цял Трън и Трънско са се събирали на трънския манастир, на Архангеловден. На трънския манастир е правен най-големия събор за Трънско. Интерпретацията е много интересна и много малко хор знаят, че идването на Света Петка на Земята от Небесните селения, за да дойде и да помогне на хората като бъде викана, е че бива довеждана от Свети Архангел Михаил. Затова вече водачът на Небесното войнство е на много по-висока почит и една по друга почит в християнството. Света Петка си е закрилник на народа, на семейство, на деца. Самият закрилник не се ползва с тази сила и самото място в духовния свят.”, разказа още историкът от Трън Кирил Марков.

Съборът на Архангеловден е събирал на поляните около манастира “Свети Архангел Михаил” няколко хиляди души от Трънско. Това е записано по спомените на последния свещеник в село Туроковци поп Светослав. “Той е дал историческата справка за стария “Трънски край” (бел. ред. книгата “Трънски край”). Човекът е завършил Духовната семинария и е бил изключително добродушен и хубав човек, и едновременно с това и много интелигентен. Краснописът му за 70 и няколко-годишен старец, ако го видиш ще кажеш: “Това просто не може да е верно”. Те просто са били учени на краснопис и няма шанс да не прочетеш изречението му без проблем. Толкова е прочитно и хубаво. Той описва много интересна случка в детството си. Как майка му, през Мали Руй, през Балкана минава, за да го отведе на събора на Архангеловден на трънския манастир. И той под една лирично-стихотворна романтична форма описва всичко в тая тетрадка. Имам и негови други тетрадки, в които описва даже собствения си живот.”, сподели Кирил Марков, който има амбицията да намери начин да се издадат тетрадките със записки на поп Светослав. В описанието за големия събор в Трънско от свещеника от Туроковци фигурират елементи като глинени съдове от Бусинци, ромски оркестър и други интересни подробности.

“Назад във времето е възможно да е имало по-особено отношение и към Петковден, Пейчин дън. Аз се опирам на това, че централния храм на Трън не е “Свети Никола”. Той е по-нов храм, даже и тоя, който е изгорял и му видяхме останките от турско робство не е. Сегашната централна градска зона, която е в момента, не е тази от времето на например Втора българска държава или назад. Старият градски център е бил, където е сегашния храм “Света Петка” и около него. Там си е старинното селище. По житието на Свети Терапонтий се интерпретира легендата за скалния параклис и въобще за Света Петка в Трънско. Но може да е имало и по-специално отношение назад във времето.”, заключва Кирил Марков.

В годините преди 9-ти септември 1944 година скалният параклис е бил предпочитано място за извършване на кръщенета. Причината за това е, че Света Петка е закрилница на семейството и на децата. Местният историк Кирил Марков се е докосвал до стара духовна книга, известна като требник (книгата, която помага на свещениците при определените служби). “В един стар требник от 1925 година някъде е упоменато следното нещо: “Литургия в скален параклис град Трън, посветен на Света Петка. Чете се два пъти”. Упоменава, че свещеническия ритуал трябва да се изпълни два пъти. Сега е по съвсем друг начин, но не е това, което всъщност е било. По принцип в требника пише – два пъти се чете.”, разказа Кирил Марков.

След 1944 година скалният параклис в Трън е занемарен от тогавашната власт и така до 90-те години на миналия век. В тези години е възстановен стария вид на скалния параклис “Света Петка”, с който е известен пограничния град. Голяма заслуга за това има трънчанинът Кольо Ралчев, който е бил от заможна фамилия, притежавала частни варници за добив на вар. “Неговото силно отношение към нещата и самите местни хора от квартала, възвърнаха до една голяма степен силата на това свято място и да се знае и прилича на него.”, спомни си Кирил Марков.