Параклисът на трънското село Стрезимировци пази духа на миналото и дава живот в настоящето – СНИМКИ
От четвърт век разделеното между България и Сърбия трънско село Стрезимировци има с какво да се гордее. Това е параклисът “Свети Архангел Гавраиил”, който има близо 30-годишна история. Изграден е в края на 90-те години на миналия век и е направен по заръка на бащата на местната жителка Мария Мариянова-Ангелова. След подписването на Ньойския договор през 1919 година 2/3 от населеното място попадат в Сърбия, а в нашата територия остава 1/3, предаде репортер на Zapadno.com.
Параклисът е изграден в местността “Църквище” в махала “Бойна” на село Стрезимировци. Издигнат е върху останките от древно религиозно култово сборище. Наименованието на местността води своето начало от времето, когато Цар Симеон управлявал Първата българска държава (893 – 927 година). В онези векове на сегашното място на параклиса бил издигната църква, носеща името на светеца Архангел Гавраиил. По време на турското робство църквата на Стрезимировци е последвала съдбата на много църкви и манастири, които биват опожарени, разграбени и разбити. Въпреки всичко местното население продължило да се събира около руините на старата църква край все още млади дъбови дървета и запазен престолен камък. Това е записано в книжка, която посреща посетителите на параклиса “Свети Архангел Гавраиил”.
До наши дни от дъбовите дървета е останало само едно, което е на възраст около 500 години. В официалните регистри на вековните дървета не фигурира, но възрастта му се предава от поколение на поколение сред хората от Стрезимировци. Приживе бащата на Мария Мариянова-Ангелова заръчал на дъщеря си със спестени лични пари тя да изгради параклис на мястото на разрушената църква в местността “Църквище”. Жената приела бащиния завет и започнала да обикаля от врата на врата в селото, за да търси съмишленици в инициативата. Всеки помогнал с каквото може за градежа – с пари, труд или материали. С този разказ за основополагането на параклиса Мими Сапарева от Стрезимировци посрещна Zapadno.com. “Когато вече се поставят границите с Ньойския договор голяма част от селото трябва да остане в Сърбия. Искали са престолният камък, който все още беше тука, да го преместят в църквата в Горни Стрезимировци. Взимат го, пренасят го. Но местните, възрастни хора, връщат през нощта камъка на същото място, където тук е имало църква. Тука има и погребани римски рицари. Три или четири са камъните, като единият е точно до входа на църквата”, разказа Мими Сапарева.
Водосвет на мястото на градежа на параклиса е направен на 17 май 1998 година. Първата копка е направена на 27 май 1998 година, а градежът започва на 10 септември 1998 година. Водосветите и службите тогава са отслужени от отец Николай Такчиев. Изографисването е направено в периода 2001 – 2004 година от художника Михаил Николов от София, като част от тях са дарени от него. Параклисът е осветен на 12 юли 2003 година. Кратката история на святото място е записана в молитвената зала над входа. Мария Мариянова-Ангелова продължила да полага грижи за параклиса до смъртта си по-рано тази година.
Ежегодно на 13 юли местни и хора с имоти в селото се събират на параклиса, за да отдадат почит на неговия патрон чрез даване на курбан. Дългогодишен готвач на курбана е Христо Паскалев, който от 10 години е жител на Стрезимировци. В него е и ключът от входа на параклиса. Неговото желание е младите хора, свързани със селото, да продължат да поддържат религиозното място.
“Параклисът “Събор на Св. Архангел Гавраиил” е построен с любов в памет на мъртвите и с молитва за здраве и дълъг живот на живите.” Това пише в края на книжката за религиозното място, отпечатана през 2001 година.
