„Подводни камъни“ съпътствали изграждането на питейния язовир на Брезник, имало манган още при първоначалното пълнене на съоръжението

от: Редактор · юли 15, 2025

За питейния язовир “Красава” се говори все повече в последно време. Причината е намалялото количество вода и свързаните с това завишени стойности на манган в него. Историята за градежа на язовира започва през 80-те години на миналия век, като дълго преди изграждането му брезничани са били на режимно подаване на вода. Любопитно съвпадение е, че точно преди 39 години – на 16 юли – е била насрочена приемателната комисия за въвеждане в експлоатация на съоръжението. След първото напълване на язовира, той е бил източен до дъното, тъй като във водата бил установен манган, предаде репортер на Zapadno.com.

Най-точни спомени за изграждането на водното съоръжение могат да се открият в книгата “Изживени”, написана от брезничанина Асен Атанасов – бивш кмет на Брезник и секретар на брезнишката общинска организация на БКП. Екземпляр от книгата може да бъде открит в библиотеката към народно читалище “Просвещение-1870” в Брезник. “С безводието на Брезник се срещнах още през 1962 година, когато започнах да строя собственото си жилище. Свидетел бях на усилията, които полагаха моите предшественици в общината за решаването на този проблем. След като вкараха във водопреносната мрежа всички извори, които се намират в околностите на града и не решиха въпроса, те заложиха на тридесеткилометров водопровод – Горна Секирна-Брезник. През второто полугодие на 1971 година “секирската” вода пристигна в града”, пише Асен Атанасов. Това е била надеждата на брезничани за справяне с водата по онова време. Оказва се, че надеждата е била напразна, тъй като дебитът от 100 литра в секунда през пролетта е спадал на 10 – 12 литра в секунда през есента. Друга причина била отклоненията за селата, през които секирският водопровод преминавал.

Така на дневен ред отново е бил въпросът за увеличаване водата на Брезник. “Водният проблем стана особено драматичен през периода 1974 – 1975 година. Това бяха години, през които в града се извършваше мащабно лично и обществено строителство. Изграждаха се кварталите “Могилица”, “Гледан”, “Азна”, “Петров камък”. Течеше строителството на завода за търговско обзавеждане и завод за алуминиева дограма”, пише още Асен Атанасов в книгата “Изживени”. Въпросът с водата е бил поставян на всяка сесия или пленум пред тогавашните органи Окръжен народен съвет и Окръжен комитет на БКП. В търсенето на алтернативен водоизточник се стигнало дори до човек, който открил подземни водоизточници, които установил от разстояние и без да идва в Брезник (мъжът, на име Радослав Радославов бил от поповското село Радово). Тогавашният кмет Асен Атанасов поканил Радослав Радославов в Брезник, за да покаже намереният от дистанция водоизточник с по-голям дебит. При гостуването си “водотърсачът”, както го нарича Асен Атанасов, посочил място на около 100 метра от паметника на Елена Георгиева в центъра. Радославов твърдял, че именно там, на дълбочина 140 метра протичала вода с дебит около 70 литра в секунда и 90 градуса температура. Така Асен Атанасов потърсил съдействие от мината в Перник, за да направи сондажи на показаното място. В студ през месец ноември и пред погледите на любопитни брезничани сондата достигнала 170 метра дълбочина, но вода не била открита. “Тази авантюра струваше четири хиляди на съвета (толкова платих на мината)”, заключва Асен Атанасов.

В търсенето на вода продължило реализирането на идеи – изкопаване на кладенци и направата на сондажи в околните села, включително и в градините на пернишкото село Вискяр. Всеки случай се оказвал нерентабилен за града. Така било взето решение да се започне натиск върху всички органи и организации в страната, от които зависи изграждането на язовир за питейна вода. По стечение на обстоятелствата се стигнало до среща с тогавашния първи заместник-председател на Централния комитет на БКП Стою Кьосев, който бил зет в село Брезнишки извор. На срещата между Асен Атанасов, Георги Михайлов и Стою Кьосев, молбата за осигуряване на 1 500 000 – 2 000 000 лева за строеж на язовир била удовлетворена. Заместник-председателят на Централния комитет на БКП дори казал, че предложението се записва за 3 милиона лева. Реализацията на строителството на язовир “Красава” била белязана с “подводни камъни”. За някои от тях Асен Атанасов разказва в книгата си.

Заслуга за изграждането на язовир “Красава” има и тогавашният кмет Георги Михайлов, който Асен Атанасов описва с най-важните качества, които е притежавал – инициативност, разпоредителност и отговорност. Въвеждането в експлоатация на язовира е трябвало да се случи в края на 1987 и началото на 1988 година.

Строителството на язовира е извършено от строителното управление “Хидрострой” – Перник. В писмо от тогавашния директор на “Хидрострой” инженер Иван Семов до СД “ИСС” при Окръжен народен съвет-Перник научаваме, че изхождайки от острата нужда град Брезник да бъде снабден с питейна вода, строителното управление вече завършвало строително-монтажните работи по съкратената схема от водохващането на река Кощанска до хлораторното при резервоара над град Брезник. “Молим за 16 юли 1986 година да се назначи приемателна комисия за приемане и въвеждане в експлоатация на горепосочения участък от деривацията със съответните съоръжения. Използуваме случая да Ви напомниме, че следва най-късно до 10.VI. т.г. да доставите предвидените вентилатори за хлораторното”, пише директорът на “Хидрострой” инженер Иван Семов. Този документ се съхранява в Държавен архив-Перник във фонд 875, опис 3, архивна единица 16, лист 24.

В друго свое писмо ръководителят на строителното управление обяснява, че в процеса на строителството от страна на проектанта е била изменена реконструкцията на язовирната стена, като са отпаднали два от хоризонталните дренажи от водния откос и е увеличена дренажната каменна призма. Писмото засяга дейности с подобекта язовирната стена и е адресирано до ИПП “Водпроект” и СД “ИСС” към Окръжния народен съвет в Перник. Писмото е част от фонд 875, опис 3, архивна единица 16, лист 30 и се съхранява в Държавен архив-Перник. Друго интересно от архивните документи, което научаваме е, че язовир “Красава” е изграден по индивидуален проект за бетон и освен якостни качества се изискват водоплътност B4 и B6 и мразоустойчивост 100, 150 и 300 цикъла за язовирите. Това е адресирано от “Хидрострой” до комбинат “Интертни материали” – София, като копие е изпратено и до комбинат “Хидрострой” – София, а документът е във фонд 875, опис 3, архивна единица 16, лист 34 на Държавния архив. За изграждането на водното съоръжение е възложено да се изпрати помощ от Горското стопанство в Брезник. За периода от 15 юли до 30 октомври 1987 година са изискани хора от Горското, които да отработят 90 трудови дни по изграждането на водоема. “Молим Ви за изпращането на разпределение хора, с което ще дадете Вашия скромен дял за по-скорошното решаване на така важния проблем на гр. Брезник – питейната вода”, пише в писмото си инженер Иван Семов от “Хидрострой” – Перник. Писмото е заведено в Архива във фонд 875, опис 3, архивна единица 16, лист 52.

По спомени на възрастни брезничани язовирът е пуснат в експлоатация в началото на 90-те години на миналия век. След първото си напълване е бил източен до дъното, тъй като във водата бил установен манган. Това наложило ново напълване на язовира преди водата да бъде пусната към чешмите на брезничани.