Лик на сурвакар от село Долна Секирна и картина на художник от Слаковци допълват изложба за 60-годишнината на фестивала “Сурва” в Перник

Изложба “60 години “Сурва” е подредена във фоайето на Държавен архив-Перник и може да бъде разгледана до 30 януари, видя Zapadno.com.

Изложбата проследява 60-годишната история на Международния фестивал на маскарадните игри от неговото първо издание през 1966 година, трансформациите му през годините до включването през 2015 година на автентичния обичай „Су́рова“ в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството. Акцентира върху личността на Данчо Николов – един от инициаторите за провеждането на фестивала и изработването на запазения знак на “Сурва” от художника Филип Седефчев. Показва разрастването на участващите групи в регионален, национален и международен мащаб, богатството и своеобразието на маските и костюмите на носителите на обредността, отбелязаха от Държавния архив в Перник.

Отделено е внимание на домакинството на Перник за рождения ден на Федерацията на европейските карнавални градове „Dies natalis“ през 2011 година, като резултат от приемането на града за 43-ти член на Федерацията на европейските карнавални градове през 1995 година. В началото на 2025 година Бордът на Федерацията на европейските карнавални градове обяви Перник за Глобален център на маскарадните традиции.

Експозицията е допълнена с автентични маска от народно читалище „Крюгер Николов-1922“ в земенското село Пещера и лик от народно читалище „Иво войвода-1928“ в брезнишкото село Долна Секирна.

За пръв път се показва акварел „Сурвакар“ на ученика на професор Илия Бешков художника Атанас Иванчев (1927 – 1977).

Художникът Атанас Методиев Иванчев (1927 – 1977 година) е роден в брезнишкото село Слаковци. Той оставя в наследство огромно количество рисунки, графики, акварели. Двадесетгодишен прави скулпурата на светите братя Кирил и Методий за училището в Слаковци и е един от учредителите на училищната музейна сбирка. През 1956 година завършва Художествената академия в класа на професор Илия Бежков. Той е постоянно сред хората и изучава техните нрави, бит и обичаи. Отрудените селски хора стават и първите персонажи на неговото творчество. Това става ясно от информация от Общински исторически музей-Брезник.

Снимка: Държавен архив-Перник