Динозавърска кост, открита в Трънско, впечатлява учените с нови открития

През изминалата седмица започна лабораторната работа по почистване и консервиране на костта от динозавър, открита по време на Деветата експедиция до Трънското находище на динозаври, която се проведе между 27 юли и 3 август, съобщиха от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките.

Част от костните фрагменти бяха напълно извадени от скалата, което позволи на палеонтолозите да потвърдят, че находката е кост от крайник на динозавър и да определят на какъв точно динозавър е, което ще споделим веднага след приключване на работата по консервиране и реконструиране на вкаменелостта. При почистването на костта нашите палеонтолози се натъкват на едно неочаквано и интересно наблюдение. Един от костните фрагменти, който представлява част от диафизата на костта (тоест костния ствол), показва счупване и разместване на двете части една спрямо друга с около 2 – 3 милиметра (стрелките на снимката), отбелязаха от музея.

Разместването е резултат от придвижването на скалните пластове по малко разломно нарушение, което по стечение на обстоятелствата е преминало точно през средата на костта. Понеже динозавровата кост е открита почти цяла, за палеонтолозите беше възможно да я ориентират спрямо географските посоки и по този начин да установят характера на придвижване на скалите по въпросното разломно нарушение. Установеното хоризонтално изместване на костните фрагменти (и липсата на вертикално такова) показва, че нарушението в целостта на скалите е с дясно отседен характер, тоест скалите от двете страни на разломната повърхност са се изместили надясно едни спрямо други. Въпреки че тук говорим за разломяване в изключително малки мащаби е важно да се отбележи, че установеното придвижване на земните маси в находището съответства на движението на земните блокове по големите разломни структури в Западното Средногорие, които също по характер са десни отседи, но при тях може да има и вертикално отместване на блоковете в резултат от косо ориентирани компресионни или екстензионни напрежения, добавиха от Националния природонаучен музей при Българската академия на науките.

Този любопитен факт е добър пример за това колко информация може да бъде извлечена от фосилните останки, когато учените документират надлежно геоложкия контекст, в който са открити, заедно с всички детайли, свързани с тях. Именно затова е от изключително значение вкаменелостите да не се събират безразборно, защото така се губи безценна информация за науката, която няма как да бъде възстановена по-късно, завършиха от музея.

Колаж: Национален природонаучен музей при БАН